И търпеливи - малките деца не могат да покрият очакванията ви
Снимка: Guliver / iStock
Двегодишното ви дете не иска да сподели играчката си с детето на приятелката ви. Дърпа си обратно влакчето. Вие се чувствате засрамени, пращате го в стаята му като наказание и му казвате да се върне, когато е готовo да се извини. Вече в стаята си, то се отдава на безумно тръшкане, придружено с рев и блъскане по стената. Ето сега вече наистина загази и ще трябва да бъде наказанo, обаче дали първоначалните ви очаквания бяха справедливи?
Не, твърди скорошно проучване. То показва, че има значителна разлика между това, което експертите по детско развитие знаят, че е реално, и това, което родителите мислят, че малките могат да правят. И резултатът е прекалена фрустрация за родителите и повече наказания за децата.
Споделяне
Много родители, а и преподаватели в предучилищната, често имат нереалистичните очаквания, че малките деца трябва да може да делят неща и да се редуват. Като преподавател в начална степен на образование често съм попадала на преговори, които изглеждат горе-долу така. Възрастният казва на детето, че може да използва играчката за определен период от време (обикновено се използва таймер) и след това то „трябва” да я сподели и да я даде на друго дете.
Най-често срещаният резултат е детето да не поиска да се раздели с играчката, щом времето му изтече, последвано от сълзи и наказания. По тази причина в детските градини има много бройки от една и съща играчка.
Заради това, че 43% от родителите си мислят, че децата може да споделят и да се редуват, преди да са навършили 2 годинки, много малчугани са наказвани или им е лепван етикетът „егоист”. Истината е, че това умение се развива между третата и четвъртата година, така че онова, което се мисли за лошо поведение, всъщност е въпрос на развитие.
Контрол над импулсите
В качеството си на директор на предучилищна често съм разговаряла с родители, които се ядосват, че децата им не следват правила. Някои са се опитали с положителни стратегии за затвърдяване на правилата като например табла със стикери, други са прибегнали до „подкупи”. За съжаление, повечето разчитат на някакъв вид наказание, най-често изпращане в другата стая за нарушенията.
За техен ужас децата обикновено нарушавали пак и пак правилата, без да обръщат внимание на възпитателните техники и предупреждения от родителите.
Според най-различни изследвания на мозъка за децата под 3-годишна възраст е абсолютно оправдано от етапа на развитието им да не могат да контролират импулсите си. И все пак 56% от родителите мислят, че 2-3-годишните не слушат, щом нарушават правилата, а 36% мислят, че това е така, дори когато детето е под 2 години. Реалността е тази: детето започва да развива способността да контролира импулсите си между 3 и половина и 4 години, като тя се усъвършенства доста по-късно.
Илюстрация: Guliver / iStock
Контролиране на емоциите
Ревът и тръшкането изправят повечето родители до стената. А това обикновено води до конско, крещене и наказание като традиционното наказване с лице към стената или изпращане в стаята. (Надявам се, че не пляскат детето, но съм сигурна, че и това се случва.) Оставянето на детето в безопасна среда, докато се успокои, може и да работи, но „сцените” обикновено се случват на публични места, където няма къде да бъде изпратено. Да се ядосате или дори да ударите дете в такова състояние е като да налеете масло в огъня.
Това, което родителите не разбират, е, че (продължава на следващата страница)
не е реалистично да очакват деца, по-малки от 3 и половина-4 години, да контролират емоциите си. 24% от родителите на едногодишни вярват, че малките имат капацитета да правят това, а 42% мислят, че детето им трябва да има тази способност на 2 години. По тази причина повечето родители на малки деца от изследването смятат, че не трябва да има тръшкане и емоционални изблици. Повтарям се, но подозирам, че много деца са наказвани за неща, които не могат да контролират.
Според проучването добрата новина е, че 91% от участвалите майки и бащи, без оглед на раса, етнос, доход и образователен ценз, посочват децата си като най-голямата си радост. Смятат, че са добри родители, но и искат да подобрят уменията си. Чувстват, че ако знаят повече за детското развитие и реалистичните очаквания, ще бъдат по-добри родители. Иска им се да имат по-положителни родителски похвати в арсенала си. И също така разбират колко са важни първите пет години от живота.
Мнозинството от родителите, участвали в изследването, са достатъчно добри, но споделят няколко важни цели, които си поставят, за да усъвършенстват уменията си:
- да управляват собствените си емоции като пример за децат си
- да имат повече търпение
- да не се ядосват и да не крещят на малките
За да се постигнат тези цели, трябва да се разбере как очакванията зависят от развитието. Може би точно разминаването между това какво ни се иска децата да правят и какво всъщност могат да правят се подсилва и от очакванията, които имаме като общество към най-малките деца.
Матю Мелмед, световнопризнат експерт по здраве и развитие на бебета и малки деца, има няколко важни думи за родителите: „Първите години са за учене, не за наказване... Когато родителите имат реалистични очаквания за способностите на детето си, може да насърчават поведението му по чувствителен и ефективен начин.”
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари